Nov 23, 2005, 7:45 PM

МЕЧТА

  Poetry
1.1K 0 2
  
   Да мога да стигна млечния път
 Да тичам, като малко дете по звездна алея
 За мен това ще е райски кът
 Да играя с Луната в нейната постеля...

 Ей там Слънцето да се усмихва
 Да прокава "пръсти" в моята коса
 Под неговите ласки да порасна
 Да се превърна в най-ярката звезда...

 От моята планета да ме гледат
 и всички да ме сочат с пръст..........
 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ливия Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...