Повърхностно живеем сред фалш и суета
лъжем себе си, че сме щастливи 
пак с усмивка на уста.

От повърхността наднича синята вода
обляна от лъчите нежно 
от жар и пламък игриви, с дивота.
Залязва, жалко, Слънцето сега,
пристъпва тежко бледата Луна-
танцува  своя танц самотен 
за не знам си кой ли път.
И сълзи се реят... Падащи звезди валят...
"Пожелай си нещо...!"
Дивата Луна
заветът на сърцето ще чуе 
и с красота...
на неговия ритъм ловък пак ще отговори.
С нежен глас ще претвори 
мечтата в песен, с щурците ще говори
и твоята молитва ще претвори в живот.
Съмняваш ли се? Събуди се...и вдишай любов.
С усмивка мечтата ти реалност прегърни.

И ако някога забравиш... коя бях аз –
аз съм тази дето

да бъда твоята мечта си пожелах...

Я.К