Мечта от тюркоаз
Вълни
и топъл бриз...
Мечта от тюркоаз,
разливаща се в хоризонт,
граничещ с рая (някак слязъл тук).
Усещам сетивата си
наситени докрай
от нежните
вълни...
А ти
се вливаш в мен,
любимо ми море...
Проникваш в моето сърце
по вените ми, сякаш са река.
Отмиваш всяка суета.
Смирено дишам щом
дълбоко в мен
си ти.
И чист
е този свят,
първичен и добър –
тъй, някак по-човешки е
когато се измие в твоя хлад.
Защото всичките сълзи
превръщат се в талаз –
солен, дълбок
и чист.
© Миглена Миткова All rights reserved.
