МЕЧТАНА МОЯ
Мечтана моя, черноока,
люлей ме в твоята стихия,
потъвам в тебе надълбоко,
желая те, защо да крия.
Мечтана моя, златокоса,
дошла в нощта ми непрогледна,
с лице на ангел, гола, боса,
тъй непорочна и вълшебна.
Мечтана моя, мъко моя,
с камбаните в душата пееш,
отне съня ми и покоя
и с тях до късно бавно тлееш.
Мечтана моя, снежнобяла,
навя ми само сняг в очите,
една илюзия си дала
и малко щастие през дните.
На НЕЛИ
люлей ме в твоята стихия,
потъвам в тебе надълбоко,
желая те, защо да крия.
Мечтана моя, златокоса,
дошла в нощта ми непрогледна,
с лице на ангел, гола, боса,
тъй непорочна и вълшебна.
Мечтана моя, мъко моя,
с камбаните в душата пееш,
отне съня ми и покоя
и с тях до късно бавно тлееш.
Мечтана моя, снежнобяла,
навя ми само сняг в очите,
една илюзия си дала
и малко щастие през дните.
На НЕЛИ
© Даниел Стоянов All rights reserved.
