Sep 24, 2007, 1:41 PM

МЕЧТАНА МОЯ

  Poetry
804 0 4
Мечтана моя, черноока,
люлей ме в твоята стихия,
потъвам в тебе надълбоко,
желая те, защо да крия.

Мечтана моя, златокоса,
дошла в нощта ми непрогледна,
с лице на ангел, гола, боса,
тъй непорочна и вълшебна.

Мечтана моя, мъко моя,
с камбаните в душата пееш,
отне съня ми и покоя
 и с тях до късно бавно тлееш.

Мечтана моя, снежнобяла,
навя ми само сняг в очите,
една илюзия си дала
и малко щастие през дните.


На НЕЛИ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...