Мечтание
Видях я първо на пазара тука -
край масите със пресен зеленчук.
И тъй се разговорихме за лука,
че после тръгнахме един до друг.
И много често срещах я в квартала,
любезно тя ми кимаше с глава.
Веднъж усмихна ми се, засияла -
от радост, че ме вижда бе това!...
Започнах да си мисля все за нея,
Изучих й и дневния маршрут,
за нова среща всеки ден копнеех.
Направо, казвам ви, че станах луд!
Ще взема, мисля си, да я поканя
ей тъй, „случайно", на едно кафе.
Ще й предложа моята компания
в уютно, романтично сепаре.
А съгласи ли се, тогаз, замаян,
от радост ще ми идва да крещя.
С вълнение на нея ще призная
най-съкровените за мен неща...
Как в нощите си мисля все за нея,
и месеци наред съм без покой...
Но да я спра в квартала как не смея -
ще питат всички: „Със коя е той?...”
И после със нарастващо вълнение
до главното ще се докосна аз:
да сподели рецептите си с мене,
че готвенето ми е силна страст...
...За супичката с лук да ме открехне...
със залците... с настърган кашкавал!...
Езикът за небцето как залепва!...
Не е живял тоз, който не е ял!...
Върховен миг!...Направо се изприщвам!...
И после още много ястия!...
Глави опрели, тихо ще разнищим
ний тайните на кухнята от А до Я...
А тя с подробности ще ми говори
за таз подправка и за онзи сос,
а аз за нови знания отворен,
ще сипя пак въпрос подир въпрос...
И ще я слушам... А сега отново
за нея мисля в нощите със страст -
за милата госпожица Петрова...
Абе, възбужда този алтов глас!...
© Роберт All rights reserved.
!!! Харесах! Поздравления!
