Мечтанието на една "Блондинка"
Най-накрая съм във автобуса –
взех си всичко важно за града.
Време е сега и аз да вкуся
от неоновата светлина!
Ще замятам русата си грива –
колко зор положих за цвета!
Бодито ужасно ми отива –
с ботите и късата пола.
На квартирка ще отседна лесно,
в Молове ще бродя – до един.
Как надушвам като хрътка бесна,
свръхкешираният господин!
Ще заема маса срещу него,
ще си купя буца сладолед.
И ще ближа бавно, за да гледа
като гладен Мечо – кошер с мед .
Няма да изтрае дълго, зная,
ще се предаде на моя чар.
Ще се доближи и във омая
ще ме заведе в шикозен бар.
А веднъж докопам ли го здраво,
няма мърдане дорде е жив.
Всички ще ме поздравяват с „Браво“,
щом е с мезонет и черен джип.
Че какво да губя – давам смело,
ще приклещя принца от съня?!
Хич, не мож` ме върнете на село,
ни с гранатомет, нито с войска!
© Данаил Таков All rights reserved.
