Мечтано имение
Замъкът е място за охолство,
където се претръпва от вълнение,
но тъй като съм влюбен и съм в робство
насън творих мечтите във имение.
Където с топлина да те обгръщам,
по-силна от лъча на светлината,
във езерото свое да ме хвърлиш,
потапяща се с мене във водата.
От нея да не мога да изплувам,
сърцето ми от радост да трепери,
да дави ме, когато те бленувам
в туптящи стъпки мене да намери.
Когато стори го, в едно да слепи
разпръснатите капки в едър сноп,
засъхващи парчета от мечтите
да съживи във топлещ плод.
© Димитър Димчев All rights reserved.
Не виждам смисъл да го променям. Къде се губи смисъла?
