Sep 9, 2006, 12:09 PM

Мечтател

  Poetry
994 0 1

Не си мисли, че твой е този свят,
не живей във розов цвят.
Не витай във облаците,
а стъпи си здраво на краката
и виж какво ти е подготвила съдбата.

Не си мисли, че твоите приятели
няма да се окажат подли предатели.
Може да ти забият нож в гърба,
а ти сега си на ръба и ще паднеш там -
най-долу в пропастта.

Там е толкова студено. Има само тишина.
А ти ще искаш топлина и приятелска ръка,
но няма да получиш вече и ще съжаляваш вечно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чувствата ти са силни. Римите са малко стандартни, но ще станеш много по-добра. Тук са най-добрите учители...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...