Мечти
изпроводила табора нейде в нощта,
се скита душата ми нежна и млада
отронен лист есенен - след много лета.
Подухва ветрецът - отминали мисли
във време на моите спомени-дни…
Разпъпило цвете пак ще разлисти
дъхави, нежни, прекрасни мечти.
© Надя Вълканова All rights reserved.
