Jul 13, 2008, 8:33 PM

Мечти

  Poetry » Love
992 0 6
 

Мечтая да докосна небето -

синя свила,

а от облаците бели

да си направя ложе.

 

Мечтая да докосна морето -

бистро синьо,

а от ефирното синьо

да си направя покривало.

 

Мечтая да потъна в зениците ти -

океан бездънен,

да усетя дъното,

а там да сме двамата.

 

Мечтая да си до мен,

да си част от мен,

да сме една сплав,

която никой да не може да раздели.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...