Годините се гонят – изстрадано красиви,
в своя свят неземен
огледален образ отразили.
До вчера пъпки, утре есенни листа,
настоящето да не прогоним
с тихи стъпки - озаряваме с мечта,
красива като майската зора.
Неотразима като залез в синева...
Мечти,
мечти,
мечти...
Избраници на страдащи души!
© Събина Стефанова All rights reserved.