След кратка дрямка
пламъкът ще заблести -
елмазен стълб от хиляди мечти.
- Чии са те? -
попита принцът малък.
Гласът му отшумя далече, плахо, скрито...
падна като малък камък.
Заседна в гърлото му, сви се, потрепери...
загуби се, а той не ще да го намери.
Отвори се една врата,
защото някой трясна пред носа му друга.
А принцът поглед взрял в затворената, плаче
като сираче... болно... бедно... нямо...
Подавам му рамо,
а той - плаче само.
© Биляна Бозинарева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
