Jun 13, 2023, 7:24 AM

Мечтите са истински

  Poetry » Other
610 3 11

Сега си в „онази“ възраст прекрасна,

трябва просто да живееш без грижи.

Децата са вече големи, пораснали,

усмивки и слънце в живота ти нижат.

Сега си мъж! До болка! Най-истински!

Вече знаеш – водата не е до коле́не,

върховете огромни и исполински са,

животът дава, но може и много да вземе.

Сега си в разцвета си. Живей и люби!

Мечтите чакат на следваща отбивка.

Всички хубави моменти с шепите греби,

пред всяко щастие се спирай със усмивка.

Сега си узрял, кехлибарено грозде си в есен,

с аромат на вино от старото време.

Нека всяка твоя крачка напред бъде песен,

всичко останало, нека „дявол го вземе“…

 

 

Посветено

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кате, Тони, Елка, Иржи, всички вие приятно ме изненадахте! Благодаря ви от сърце, за милите думи! Човекът до мен го заслужава!
    Хубав и усмихнат ден, момичета!
  • Четох го няколко пъти, и все съм оставяла коментара за "после"...Ето как щях да го пропусна това хубаво посвещение!! Кой знае защо в началото се заблудих, че това са съвети към сина ти, може би защото се изрази "на моето момче"...А то защото жените по- бързо "узряват" от мъжете и затова някога в семействата е имало доста по- голяма възрастова разлика- мъжът да има професия, да създаде дом, да поема отговорност... За разлика от сега, когато се женят още деца...като мислят, че "морето е до колене" и т.н....Чудесен стих, Скити!
  • Прекрасно посвещение с мъдри съвети! Поздравления!
  • Хубаво посвещение! Бъдете много щастливи!
  • Хареса ми! Поздравления и успех!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...