ju58 (Юлия Барашка)
85 267
May 1, 2013, 10:36 AM

Мечтите си лекувам със мълчание 

  Poetry » Other
958 0 13
 

И може би съм трудна за обичане,

когато съм неистово самотна.

От струна изтъкана е душата ми,

трепери ако някой я докосне.

 

Не искам брод сред моята Голгота,

ни паяжинка, за която да се хвана.

Отнася ме реката на живота,

мечтите си лекувам със мълчание.

 

Безлунно, търси ме в нощта небето.

Прозрачна съм и няма да ме види.

Едно досадно ми минор подире ми

се влачи и не иска да си иде.

 

На кой ли от предците си приличам,

такава нелогична и чепата?

И може да съм трудна за обичане,

но няма да се моля на съдбата.

 

© Юлия Барашка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??