ju58 (Юлия Барашка)
85 267
1.05.2013 г., 10:36 ч.

Мечтите си лекувам със мълчание 

  Поезия » Друга
956 0 13
 

И може би съм трудна за обичане,

когато съм неистово самотна.

От струна изтъкана е душата ми,

трепери ако някой я докосне.

 

Не искам брод сред моята Голгота,

ни паяжинка, за която да се хвана.

Отнася ме реката на живота,

мечтите си лекувам със мълчание.

 

Безлунно, търси ме в нощта небето.

Прозрачна съм и няма да ме види.

Едно досадно ми минор подире ми

се влачи и не иска да си иде.

 

На кой ли от предците си приличам,

такава нелогична и чепата?

И може да съм трудна за обичане,

но няма да се моля на съдбата.

 

© Юлия Барашка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??