Между две писма...
МЕЖДУ ДВЕ ПИСМА...
Писмо до мама
Очакваща майко, прости ми,
че време за тебе все нямам,
унесена в своите рими,
улисана в грижи за хляба.
Ех, тъй е човекът устроен,
/а не, че съм толкоз заета!/:
за Бог и за мама си спомня,
когато го стегне каскета.
Изхвръкват децата и мама
в гнездото самичка оставят
и само при грижа голяма
към нея в миг взора отправят.
Спокойна бъди, мила мамо!
Отгледах и аз свойте птички.
Те, нека са здравички само -
ще върнат на майка си всичко!
Писмо до дъщеря ми
Когато бях млада, след всяка беля
ми казваше майка ми строго:
”Дано имаш, дъще, и ти дъщеря!
Туй само се моля на Бога!”
Дали беше клетва, или благослов -
не зная, но бързо ме стигна.
Отвърнах на светлия майчински зов
и тебе във отговор имам.
Днес аз съм на ред. Не кълна, не коря,
а с много любов те заричам:
И теб Господ Бог да дари с дъщеря,
която на теб да прилича!
А ти - след поредната нейна беля,
да казваш шест думи заветни:
”Дано ти даде Бог една дъщеря!”,
та аз да се смея сърдечно.
п.п. Утре в Испания се празнува Деня на майката :)
© Петя Божилова All rights reserved.
