Между две врати
МЕЖДУ ДВЕ ВРАТИ
В далечните дни,
когато сами
се справяли хората дружно,
прадядо ни млад,
наперен, сърцат,
решил, че нов дом му е нужен.
И купил парцел
за тая си цел
накрай на града, край реката.
Захванал се сам,
но тутакси там
се сбрала сговорно родата.
И тръгнал строеж
без план и чертеж:
кой колкото, както, където…
Стена по стена,
прозорец, врата,
ей тъй – нашироко в полето...
Строили деди
без план. Две врати
оставили външни – с умисъл!
От изток врата–
да влиза денят.
От запад пък – зло да излиза.
От онзи момент
във тоз монумент
цял век вече внуци се раждат
и който реши –
набързо строи –
иззидва, пристройва, надгражда.
Години наред,
превзето отвред
в строителство ново, панелно,
полето - уви,
набързо се сви
до център на градска пределност.
Сред адския бум
на прашеци, шум,
днес къщата наша се гуши
с два декара двор,
с гугутки, простор,
с два бора, асми, стара круша.
А двете врати
от двете страни
отворени вечно стоят си.
На кръстопът
се спира светът
и влиза тук като в дома си.
Ех, с тез две врати
не можем спести,
натрупа имоти и злато.
Но чувствам, крила
са те за нощта
след залеза сетен на запад…
© Венета All rights reserved.
