***
Между лятото и есента-
някаква умора тиха.
В странно чувство за света,
тъга и радост се преплитат.
Пожълтяват дървеса
и потъват в мисли мъдри.
После тихичко въздъхват,
по земята ги разхвърлят.
Слънчеви лъчи последни,
паяжинки златни нитят.
Капят сухите листа.
Птиците от нас излитат...
19.08.2012 год.
© Радка Миндова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
