Sep 30, 2005, 12:15 PM

Между мечтите и реалността

  Poetry
1.2K 0 1
Сред куп мечти, в реалността
отново търся те сега.
Под покрива на вечността
вървя по цветната дъга.
С надежда, че ще срещна теб
аз крача бързо във нощта.
В света тъй скучен и нелеп
гася със своя дъх свещта.
И ето! Моите мечти
огряват в слънчеви зари.
До мене тихо идваш ти,
в сърцето ми любов гори.
Ти носиш в себе си страстта
и гониш моята тъга.
Мечтите и реалността
във цяло сливат се сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Кашукеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...