Междустишно
Тя без жал ме рани в сетивата -
да не зная кога е горещо.
Нямам чувство за дъжд, студ и вятър.
Мога само едно да усещам –
с колко страстна спонтанност обичам,
как съм в треска и не устоявам -
на копнежна стихия приличам.
На сълзи и на болка узрявам.
Засадена в тъга безутешност
през очите ми тъжно наднича -
сякаш орис, и тежка, и грешна,
не ми дава да спра да обичам.
Нежелана и клета, излишна -
за такава любов как се пише?
Нямам думи, мълча междустишно -
мога само да любя и дишам.
© Павлина All rights reserved.
