Apr 3, 2019, 8:53 AM

Мека топлина

  Poetry » Love
1.5K 6 21

Разголвам тъмнината ти

и бавно...          

изземам всяка клетка самота.

А в дланите ти

вплитам нежността си,

с дъга от  пролетни цветя.

           

И се оставям 

в тайнството на ласките,

пропити с мека, лунна топлина.

Повярвай,

нощта не бърза да припламва!

И с благост ни прикрива от света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...