Мека топлина (на майка ми, in memoriam)
В спомена си още пред очи ми насълзени,
макар пространство, време и безкрай да ни дели,
лика ти майчице усмихва се в сърце ми,
запечатан там завинаги, неотменимо.
В мигове на изпитания,
душевен студ когато ме споходи,
залива ме внезапно мека топлина,
притихвам вслушан жадно в тишината,
спомена за тебе в ехото да уловя.
Аз вярвам, знам, напълно убеден съм,
че в мрака винаги ще бъдеш светлина,
ще съпреживяваме на сън в безвремие моменти,
солиден пристан ще си ми във вечността.
Тъжни чувства нахлуят ли в душата,
опъват струни тънки, недокосвани,
сълзи горчиви носят към безкрая,
спонтанни строфи, подредени в скъпи спомени.
Позитивното аз винаги ще търся да открия
и в успокоение за душевни ми терзания съм приел,
открила там си, след пътя на безкрая,
безконечния покой и тишината без предел.
© Алекс All rights reserved.
