В спомена си още пред очи ми насълзени,
макар пространство, време и безкрай да ни дели,
лика ти майчице усмихва се в сърце ми,
запечатан там завинаги, неотменимо.
В мигове на изпитания,
душевен студ когато ме споходи,
залива ме внезапно мека топлина,
притихвам вслушан жадно в тишината,
спомена за тебе в ехото да уловя.
Аз вярвам, знам, напълно убеден съм,
че в мрака винаги ще бъдеш светлина,
ще съпреживяваме на сън в безвремие моменти, ...