Меланхолично
Разцъфват тумори във моята градина,
черен дъжд прозорците разтапя,
сиво е полепнало по цветната картина,
мъгла
в тъга
дъга
потапя.
Самотни птици губят се в небето,
мечти кристални тежко дишат,
студени пламъци се плъзгат по лицето.
Меланхолици тъжни рими пишат.
"- Защо е толкоз тежка таз поезия?
- Защо в тъга света обливаш?
- Защо надеждата за стотен път обеси я?
- Защо на болка с тези букви ни обричаш?"
- Защото моя малък свят е тъжен,
защото полудявам и след малко се свестявам,
защото нужно е, когато съм ненужен,
тъжна песен в тишината да припявам.
черен дъжд прозорците разтапя,
сиво е полепнало по цветната картина,
мъгла
в тъга
дъга
потапя.
Самотни птици губят се в небето,
мечти кристални тежко дишат,
студени пламъци се плъзгат по лицето.
Меланхолици тъжни рими пишат.
"- Защо е толкоз тежка таз поезия?
- Защо в тъга света обливаш?
- Защо надеждата за стотен път обеси я?
- Защо на болка с тези букви ни обричаш?"
- Защото моя малък свят е тъжен,
защото полудявам и след малко се свестявам,
защото нужно е, когато съм ненужен,
тъжна песен в тишината да припявам.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
