меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
Nov 27, 2007, 9:12 PM

Меланхолично 

  Poetry » Phylosophy
1053 0 11
Разцъфват тумори във моята градина,
черен дъжд прозорците разтапя,
сиво е полепнало по цветната картина,
мъгла
             в тъга
                         дъга
                                    потапя.

Самотни птици губят се в небето,
мечти кристални тежко дишат,
студени пламъци се плъзгат по лицето.
Меланхолици тъжни рими пишат.

"- Защо е толкоз тежка таз поезия?
- Защо в тъга света обливаш?
- Защо надеждата за стотен път обеси я?
- Защо на болка с тези букви ни обричаш?"

- Защото моя малък свят е тъжен,
защото полудявам и след малко се свестявам,
защото нужно е, когато съм ненужен,
тъжна песен в тишината да припявам.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??