Jun 26, 2009, 1:11 PM

Мелодия от залез 

  Poetry
487 0 9

Когато слънцето 
се умори
да бъде ден, 
се стапя тихо.
Потъва цялото 
от обич в теб,
и в мен се сгушва. 
Много нежно.
Притваря си клепачите. 
Трепти.
Ухае на любов, 
и лято.
Засвирват лудите щурци,  
и става пощуряло.
Диво.
С последните си
ласкави лъчи
в два силуета
над реката плува.
Преляло в нас
сега блести,
и с топлите вълни 
ни слива.
В една мелодия 
от залез.
С акорд от нежен повик.
Зов.
Сега в очите ни сънува...
онази, нашата любов...
 



© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??