Мелодия от залез
Когато слънцето
се умори
да бъде ден,
се стапя тихо.
Потъва цялото
от обич в теб,
и в мен се сгушва.
Много нежно.
Притваря си клепачите.
Трепти.
Ухае на любов,
и лято.
Засвирват лудите щурци,
и става пощуряло.
Диво.
С последните си
ласкави лъчи
в два силуета
над реката плува.
Преляло в нас
сега блести,
и с топлите вълни
ни слива.
В една мелодия
от залез.
С акорд от нежен повик.
Зов.
Сега в очите ни сънува...
онази, нашата любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Здравей, Изгревна!
