Sep 24, 2019, 7:51 AM

Мелодия в червена светлина...

849 0 0

 

Мелодия в червена светлина...

 

В нощта могъщи Ветрове вилняха

надувайки гигантски духала́ –

и в изгрева вълшебно изковаха:

мелодия в червена светлина...

 

Последните звезди от небосвода

потънали във „слънчевата кръв“

не помнеха – на вечната Природа

дори в Безкрая – изгревът такъв...

 

Внезапен вихър слязал над полята

повея и разкошно разпиля́

на макове червени семената

та цялата земя почервеня́...

 

Настана време, време земетръсно,

избухнаха Ония ветрове,

които духаха в нощта и пръснаха 

мелодии в червени  цветове́...             ́

 

А Слънцето зад хоризонта скрито

все о́ще пребиваваше в нощта

и чакаше там (на света сърдито)

покана за да дойде във деня...

 

... Една мома в цветята влезе боса,

букет червени макове набра

и поглед със Зорницата кръстоса...

... а Слънцето усмихнато изгря...

 

22.09.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...