Цигулка свири в нощта,
хората внезапно се сдобиха с душа,
нотите говорят, сякаш реч ехти,
а разплакан лютиер към небето крещи.
Тази мелодия за хората красива,
авторът опитва я и му е горчива,
изстрадана до болка с безброй сълзи,
тя дава на света страхотни нови мечти.
Споменът изплува с нотите скандални,
тези струни ще се водят за финални,
краят приближава, а цигулката звучи,
мракът наближава, дяволът мучи. ...