Отвъдността ти няма как да ме изплаши -
за мен отдавна тя е толкова присъща.
Остават само спомените - празни чаши,
за да напомнят - всичко дадено се връща.
Балансът мъдро-безпощаден на вселената
от цяла вечност към сълзи е безразличен.
Мълчи зловещо властелинът на отнетото,
не пита кой, защо и колко си обичал.
Напук на всички равновесни правила
боли до пръсване по мигове незаличими.
Къде и как да търся от душата ти следа?
Звездите властно и ревниво са я скрили. ...