nyctophilia (Георги)
32 189
Aug 1, 2015, 9:21 PM

Memento mori 

  Poetry » Other
615 0 7

Отвъдността ти няма как да ме изплаши -
за мен отдавна тя е толкова присъща.
Остават само спомените - празни чаши,
за да напомнят - всичко дадено се връща.
Балансът мъдро-безпощаден на вселената
от цяла вечност към сълзи е безразличен.
Мълчи зловещо властелинът на отнетото,
не пита кой, защо и колко си обичал.
Напук на всички равновесни правила
боли до пръсване по мигове незаличими.
Къде и как да търся от душата ти следа?
Звездите властно и ревниво са я скрили.
По навик чакам да ми звъннеш, но изглежда
отдавна връзката с небето е прекъсната.
Дали преражда се във вечността надеждата,
че може всичко зад безкрая да възкръсне?
След тленността на смъртния ни дар
валят въпросите ми трескаво събирани...
Дали животът не е истинския ни кошмар,
от който се събуждаме умирайки..?

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Вики! И аз мисля така, но болката и празнотата от загубата не се заличават лесно. Но един ден всички ще отидем Там, а дотогава имаме свои дела тук, все още!
  • За една истинска любов времето и пространството не означават абсолютно нищо. Смъртта - също. Аплодисменти, Георги!
  • Болката е еластична, Лена, свикнали сме с нея, някои издържат, други не...Въпросът е как всеки път продължаваме, защо, на каква цена..?
    Белла, надявам се, че душите се срещат и разпознават Там, земния ни път е нищожна частица пред отвъдните времеви измерения.
  • Без коментар, само съпричастност и респект към толкова силната и истинска болка.
  • Благодаря за съпричастността ви към тежката ми загуба! Болката и спомените са това, с което остава да живеем до края, когато някой, когото много си обичал си отиде, по нашите разбирания преждевременно, по вселенските..! Това е един неин стих. Дано душата й лети и там!

    Небесна птица

    Ах, как искам за миг,
    да се превърна с вик
    в небесна птица!
    Ах, как искам на мига,
    да обиколя света-
    тази малка частица,
    от голямата вселена.
    Удовлетворена да се върна у дома,
    за да разказвам на всеки,
    за да помня навеки,
    че небесна птица съм била!

    Минка Паунова
  • И аз се питам често точно това!/последният ти въпрос/ И ми се ще отговорът да е утвърдителен, но кой знае...Връзката е прекъсната, както казваш!Много харесах!
  • ,,По навик чакам да ми звъннеш, но изглежда
    отдавна връзката с небето е прекъсната,,
    Бих се пошегувал, че си го копирал от Слави,
    но се въздържам от шеги, усещайки загуба.
    Ще запаля свещ, за всички които не са сред нас.
    ,,landorus temporis asta,,- трябва, да сме съвременници на миналото,за да го изживеем.
Random works
: ??:??