Apr 14, 2005, 9:12 PM

Мемоарите на една просякиня 

  Poetry
1009 0 2


Стоя, а спомените стари ме обземат.
СТОЯ, а чувствата предишни пак морят.
Умри! - прошепвам аз трагично,
гори във старата вълна!
И детски плач в очите на палача
стича се по бузата едва.
Остър гръм в душата на гледача
пада, рухне и мълчи.
Крещим, а викаме безгласни.
Горим, а даже не пламтим.
Пронизваме със остри саби,
със щитове играем на живот.
Защо отново ме оглеждаш?
Защо говориш за преди?
Защо невинна жертва станах,
защо изгубих сто лета?
Къде сгреши, о, Дяволе вековен,
къде загубих те, Живот?

© В All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??