Искам завинаги мен да забравиш,
в душата било е каквото било.
Не искам миг дори да ме жалиш,
не слагай, не слагай черно було.
Аз всичко забравих то бе отдавна,
останах за малко с болна душа.
Но знам! За миг не остана тя гладна,
в сърцето повярвах и тя се вслуша.
Оставих зад мен аз всичко омразно,
за всичко на всички отдавна простих.
Който си мисли че сърцето е празно,
обич, любов в него вградих.
В.Й. 28.08.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
