Мен ме няма,
днес за теб,
за вас, за тях
и за всички.
Мен ме няма,
когато боли ме,
искам да бъда самичка.
Никой не ме разбира тогава,
затова по-добре сама.
Когато боли ме, аз зная,
ще се оправя,
но може би чак сутринта.
© Полина Боянова All rights reserved.
,поне аз се опитвам така! Иначе стиха е много готин,точно моя стил!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
