Мен ме няма,
днес за теб,
за вас, за тях
и за всички.
Мен ме няма,
когато боли ме,
искам да бъда самичка.
Никой не ме разбира тогава,
затова по-добре сама.
Когато боли ме, аз зная,
ще се оправя,
но може би чак сутринта.
© Полина Боянова All rights reserved.
,поне аз се опитвам така! Иначе стиха е много готин,точно моя стил!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
