Мен ме няма,
днес за теб,
за вас, за тях
и за всички.
Мен ме няма,
когато боли ме,
искам да бъда самичка.
Никой не ме разбира тогава,
затова по-добре сама.
Когато боли ме, аз зная,
ще се оправя,
но може би чак сутринта.
© Полина Боянова All rights reserved.
,поне аз се опитвам така! Иначе стиха е много готин,точно моя стил!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
