Мерак
Кандиса лятото, преви снага,
последни перли приливът спасява,
изпращам с поглед птичите ята...
Меракът само тук остава.
Де що е цвят, избяга в есента,
дървото гледаш - пламнала жарава,
с тъга погребва своите листа...
Меракът само жив остава.
Краде нощта трохички от деня,
пък той със цели шепи се смалява,
укрил ревниво пръски топлина...
Меракът сал горещ остава.
Дъждът отмива прашните следи
на стари чувства, търсещи забрава...
Дори светът съвсем да се стопи,
меракът ми по теб остава.
© Таня Донова All rights reserved.
Момичета!