Мерак
Ско́чи Койна бо́йна на двора,
залюля се яко стобора!
Изхвърчаха два падпадъка,
приключи́ им рязко фъндъ́ка!
Търчи́ Илия да се скрие,
да не му се света извие,
опънал си чак до гърдите
було скъсано за пчелите!
А Тодора: „Ех, завали́я,
смел е Койно твоя Илия!
С галош във въздуха я фрасна
от оса ме спаси опасна!“
- Нямаш ли риза, срам Тодоро??
Златото скрий го у трезо́ро!
Тоз загар му очи извади –
плашило за дърти ливади!
Марко реве чак на умряло
и телето в теб е зина́ло!
Кряка петела, май просна́ся!
Скри се слънцето, каталяса!
Да не легна и аз на двора,
утре попът ще пее с хо́ра!
Бърза помощ иде с лопати,
ако меракът си изпати!
Васко, така оживя картината, която си описал, че не можах да се въздържа от продължение... Благодаря ти!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
