Месечина
МЕСЕЧИНА
На поэта неудержимо наваливался день.
М.А. Булгаков («Мастер и Маргарита»)
на Кр. Тенев
Май че пак е пълна Месечина,
затова е тъй мистично вън…
Пак през себе си без цел ще мина
и ще стигна може би до дън.
Пак ще бяга надалеч съня
и познати мисли ще дохождат…
Няма много смисъл да кълна,
щом решил е вече всичко Вождът!
За безброй безсмислени въпроси
насаме ще философствам пак –
кой съм аз и накъде ме носи
бързият и сив, без релси влак,
тук защо изобщо съм дошъл
и кога ли себе си ще стана,
и ще спра ли да съм жлъчно зъл
и да чакам някаква промяна,
всеки миг начало ли е, край ли,
в нещо смисъл има ли поне?!...
Като някой кльощав И. Дж. Райли
празнопиша за какво ли не…
На Игнациус илѝ на Тул –
чий ли път повтарям с крачка стриктна?!
Някой си след гроба се прочул,
друг пък затова смъртта обикнал…
Някога дали мотив ще найде
умният безделник да е жив?!
Той е вечно жертва и аутсайдер,
той е вечно прав, светът е крив!
Стига вече сбъркани слова
и наяве сънища зловещи…
Някой мълком ли ме призова
в мрак да бродя с угасени свещи?!...
Стига вече жалост безотрадна
и към всичко безпричинен яд!
Нека – омагьосан – да пропадна
в някой дяволски реален свят:
В бяла мантия с подплата с цвят
кървавочервен, с кавалерийски
ход провлачен, в утринния хлад –
свъсен – се яви Пилат Понтиийски…
Колко часа ли съм чел – унесен,
бродейки из чужди светове,
изоставил своя дом телесен –
бях в предишно-бъдни векове…
Вече май зора зашепва вън,
в сиво са стъклата озарени,
вместо през нощта да диря сън,
като наркоман съм чел Есенин…
Чезне бродницата Месечина,
чезнат черните неясноти…
Не можах нощес да си почина,
лягам, щом денят ме връхлети.
26.11.2021, 10:48, Горно Дряново
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
