Метафора за вечност
Не ме забравя, Боже, този мъж.
Дори не знам дали ще се опита.
Прилича на изгубен, мрачен хъш,
привикнал с ризата си от коприва.
На ранина не я изплетох аз –
сестра не съм му, нито съм любима.
Различна съм. А той загубил глас
в неделя тихо черквата подмина...
След него крачи с ярост мъртъв здрач,
в капана хванал тежката му стъпка,
а вятърът с предчувствие за плач
под дрехата бодлива диво тръпне.
И аз с вина за цялата любов...
не съм му чужда, нито съм му близка
... поделям с него кръста му суров –
възкръсването винаги е битка...
Жени Иванова,
идеята е от "Недописани писма"
на М. Бусарова.
© Jasmin All rights reserved.
