МЕТАМОРФОЗА
Трептя смирено в твойте пръсти
като отронен от дървото лист.
Ти приюти във своята прегръдка
този миг вълшебно чист.
Приюти душата пожълтяла
от есенни студени ветрове
и обичта ми зимно бяла
ще стопли твоите ръце.
С дъха си чист живот ти дай ми,
ще стана в миг дърво.
Ще се опреш на мойто рамо,
когато умориш се от живот.
© Албена Стефанова All rights reserved.
за да се нарича един текст поезия.