alistef (Албена Стефанова)
177 373
28.08.2010 г., 20:36 ч.

Метаморфоза 

  Поезия » Друга
536 0 5

МЕТАМОРФОЗА

 

Трептя смирено в твойте пръсти

като отронен от дървото лист.

Ти приюти във своята прегръдка

този миг  вълшебно чист.

 

Приюти душата пожълтяла

от есенни студени ветрове

и обичта ми зимно бяла

ще стопли твоите ръце.

 

С дъха си чист живот ти дай ми,

ще стана в миг дърво.

Ще се опреш на мойто рамо,

                                                     когато умориш се от живот.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • може би си прочел и други мои неща, ако си, надявам се да си усетил , че моето писане не се съобразява с класическата ритмика. Пиша както дойде словото,не търся форма или изказ,и не се съобразявам с това, макар да изглежда, че не е такакакто ти казвам. то стихото си идва с формата и с посланието. Не обичан да слугувам на норми. Те осакатяват словото.Определено не е само чувството решаващо, но то е в основата,
    за да се нарича един текст поезия.
  • че то е така, така е, но онези стихове които печелят награди обикновено са лищени от смисъв и им липсват препинателни знаци. Има всякакви хора, то пък живота би бил скучен ако всички пишеха еднакво. Аз пиша каквото чувствам . А само те информирам че къде по обикновено пишеща от менжена бе наградена със златно перо от един лит съюз и в момента е председател на тоя съюз в моя град. А самата тя от своя страна се стараеше да ме елиминира от участия в сбирници и прочее само и само да не я засенча. Обаче това не ни прави автоматично повече или по-малко талантливи като елиминираме по-добрите от нас.Аз съм такава, когато нещо ми харесва го казвам, не го спестявам и обратно. Нещата тр да се казват с истинските им имена, е, разбира се че по толерантен начин И не се обиждам, приемам го като гледна точка по която си струва или не да помисля и ако мога да направя нещо за да станат нещата по-добри. Но основното все пак което прави от словото поезия си остава чувството. Все пак имам и разработки които са уникални ,особено в прозата, но за съжаление никой не оцени освен един двама преподаватели по фолклор и няколко мои пиятели. В крайна сметка колкото и уникална да е една поезия, колкото съвременно да звучи има няколко неща, които я превръщат или в класика или в нещо което се забравя бързо. Поздравявам те и ти желая зраве и успех.
  • благодаря,
    от ези стихове доста са печелили награди в национални конкурси. Имам и различни от стереотипа, ако искаш надникни по назад. току виж нещо ти харесало. благодаря ти още веднъж
  • е, всеки има право на мнение. може заглавието да не е подходящо но ти не предлагаш друго заглавие.
    все пак благодаря
    сигурно съм те критикувала някога за нещо, че не се отронва добра дума, но това няма значение.
    Проф по бълг ез който е ред на новата ми книга казва друго, все пак уважавам твоето мнение. Една поезия която е само хвалена, значи и липсва най-важното
Предложения
: ??:??