Mar 4, 2015, 10:33 PM

Миг

  Poetry
1.4K 0 17

Единствен миг, копнян жадуван,

миг, сътворен от хиляди слънца,

миг, всеобхватно неразумен,

пореден къс от вечността,

частица щастие нетленно,

или тъга безкрайна в пепелта,

отлиташ с времето безмерно,

невъзвратимо като младостта

и никога не се повтаряш,

а тъй бележиш нечия съдба.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...