Oct 3, 2006, 12:56 PM

МИГ

  Poetry
1.3K 0 4
Как искам времето да спре
и този миг да ни понесе
към свят без никакви лъжи -
изпълнен само със мечти!

Нека да живеем пълноценно!
Всеки миг да бъде като край,
че животът е една латерна,
която тъй бързо се върти!

Дните безкомпромисно минават.
Времето не спира своя ход.
Нека този миг да ни остане
като цял един живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женя Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...