Миг
Спомени изгарят в цигарен дим...
С винен блясък мъката утихва...
Седиш и гледаш тъмното небе,
гръм и ужаси убиват твоето сърце.
Слънцето изгрява,
с лъчите озарява.
Сърцето се усмихва,
душата ти утихва.
© Цвета Иванова All rights reserved.
Спомени изгарят в цигарен дим...
С винен блясък мъката утихва...
Седиш и гледаш тъмното небе,
гръм и ужаси убиват твоето сърце.
Слънцето изгрява,
с лъчите озарява.
Сърцето се усмихва,
душата ти утихва.
© Цвета Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...