Миг блажен
Влюбих се страстно
и себе си загубих в теб.
И как да се намеря?
Как ръката ти да пусна?
Да се отдалеча от дланта гореща.
Защо да бягам от сърцето топло?
Да бъдем двамата е невъзможно.
Тъй съдбата е решила.
Далече от мене, а толкоз близо.
Долавям с усета си твоята страст.
Докосни ме и страхът ми изхвърли.
Докосни ме и ме прегърни.
За такава ласка се копнее.
Нежността за мене остави.
О, миг, блажен! Та ние се сляхме!
И обичта ни е една!
При тебе ще остана!
Дори да се превърнеш в тишина!
Любовта ми ще те следва неизменно!
Защото влюбеният и любовта
са дарение от Боговете.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Силви за коментара
-
"О,миг, блажен! Та ние се сляхме!"
Браво Йонче,чудесна си! -
Благодаря Еси. радвам се, че те е докоснало написаното.лек и весел ден
-
Браво, Йонче! Чудесен стих, написан с много чувство! Поздрави!
-
Хареса ми много! Поздравления, Йонка!
-
Благодаря ви Младен и Василка за коментара
-
Добре, че бог ни е подарил любовта. Без нея животът щеше да е ад.
-
Припомни ми пейзажи от знаменития филм "Мостовете на Медисън", Йонка. Любовта придава смисъл и ценност на живота. Без нея той е тривиална баналност. Хубав и топъл стих. Поздрав!
"Разпилях любовта си - Единствената -
чужди устни, чужди ръце...
Ето ме - брат на дървото изсъхнало,
в глухото, празно поле..." /Л.З./
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
