Миг блажен
Влюбих се страстно
и себе си загубих в теб.
И как да се намеря?
Как ръката ти да пусна?
Да се отдалеча от дланта гореща.
Защо да бягам от сърцето топло?
Да бъдем двамата е невъзможно.
Тъй съдбата е решила.
Далече от мене, а толкоз близо.
Долавям с усета си твоята страст.
Докосни ме и страхът ми изхвърли.
Докосни ме и ме прегърни.
За такава ласка се копнее.
Нежността за мене остави.
О, миг, блажен! Та ние се сляхме!
И обичта ни е една!
При тебе ще остана!
Дори да се превърнеш в тишина!
Любовта ми ще те следва неизменно!
Защото влюбеният и любовта
са дарение от Боговете.
© Йонка Янкова All rights reserved.
