Jan 21, 2009, 6:15 PM

Миг-живот

  Poetry » Other
1.8K 0 16

Ще потопя на завистта ръцете

в бездънен кладенец на край света

и ще посея от доброто цвете

в градината на моята душа.

 

Ще изгоря на злобата косата

на кладата от съвест и любов

и ще прегърна рая на земята

под звуците на нежен благослов.

 

Ще разруша на дявола палата

и ще издигна храм на своя бог,

за да царува вечно добротата

в човешкия поток от миг-живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© The Notorious All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...