Sep 15, 2008, 11:12 AM

Миг като вечност... 

  Poetry » Love
3192 0 42

  

 Миг като вечност...

 

 

Отмервам липсата ти.

Дълга като вечност.

Броя секундите

в безсмислено очакване.

Луната звездната си дреха

тихо свлече...

И облачно се скри

в прегръдките на мрака.

Душата си разкъсах

до прозрачна голота,

когато в полунощ

стрелките се целунаха.

На сянка заприличах.

Пиех тишина.

Въздишката "любов"

издъхна, непродумана.

В чии коси заспиваш,

Страннико безлик,

от клепките откраднал

белия ми сън?

Да бе поспрял в живота ми.

За кратък миг.

 

Мигът понякога е вечност.

Крехка като звън.

 

 

19.08.2008 г.

 

 

                             клип, Миг като вечност...

 

 

 

 

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??