Mar 19, 2009, 2:40 AM

Миг от любов

  Poetry » Love
860 0 1

 

 

 

                                  Ако само за миг любовта ни умре

                                  и небето изгуби цвета си на вечност,

                                  ако някъде тихо проплаче дете

                                  от пропусната глътчица нежност,

                                  ако майката с гръд пресушена даде

                                  капка сила за чуждата радост,

                                  а във поглед на някой случаен се спре

                                  топлината на обич и младост,

                                  ако само за миг любовта не умре -

                                  ще създам аз за тебе вселена,

                                  във която на всеки живот ще даде

                                  любовта, от мига сътворена.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сара Махова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...