Миг от вечността
Ядем и пием по много,
проспиваме половината
от времето ни отредено,
работим за лудо или …
през куп за грош,
през останалото време,
спорим, препираме се,
пъчим мускулесто Его,
оплюваме все някого,
прецакваме другиго,
а изпуснем ли кокала
зъбим се злокобно.
Кълнем се в честта на Дякона,
а пилеем пари народни безразсъдно.
Незнайно как – по пътища неведоми,
долитат те в нечии дълбоки джобове.
Ох, човешко племе, тъй побъркано!
Как ценността на времето отчиташ?
По кулите часовникови от предците
градени и със залъка им заплатени?
Или с тлъсти суми в банковите сметки?
От ден на ден се все по-рядко се обичаме.
И то от интерес или ... от някаква изгода.
Забравяме, че във щурия водовъртеж
на времето тук сме за съвсем малко.
Миг само.
После ... пак в отвъдното.
Какво там ще отнесем?
Придобитото?
Ограбеното?
Или?
Доброто – въздаденото.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
