Данифло (Дайан Флор) Данифло (Дайан Флор)
7
Jul 11, 2007, 9:50 AM

МИГОВЕ

  Poetry
721 0 2
Пъпка на цвете се пуква за миг,
душата човешка се ражда със вик,
живота се вие във бърз кръговрат,
мигове бягат напред, ту назад.
Хвани ги, задръж ги, поспри ги за ден,
в играта лудешка завихрят и мен...
Танцуват душите своите танга,
и ражда се в такта любов, светлина,
със мигове пълни се всяка душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дайан Флор All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0