Jul 11, 2007, 9:50 AM

МИГОВЕ

  Poetry
728 0 2
Пъпка на цвете се пуква за миг,
душата човешка се ражда със вик,
живота се вие във бърз кръговрат,
мигове бягат напред, ту назад.
Хвани ги, задръж ги, поспри ги за ден,
в играта лудешка завихрят и мен...
Танцуват душите своите танга,
и ражда се в такта любов, светлина,
със мигове пълни се всяка душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дайан Флор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...