Мигове назад
744
0
4
Заключих нощта и опитах се
истина забулена да открия в
съзнанието тъй неразбрано.
Ключа в кого ли е?
Издълбах дупка в душата си,
а там съзрях колко съм празна.
И виждах ...
Още и още...
Бях неразбрана.
Нямах сили аз да се боря
щастие едно да открия.
Бях го задгърбила вече,
бях забравила какво е от
чашата с валшебния елексир
да отпия.
И немеех пред пътя,по които
нужно бе с устрем веч да поема.
Немеех...
Бях слаба и ръката някому търсех,
но затворих ли моита , празна пак я
намирах.
© Кристина Славова All rights reserved.
