(из раздела "Лична хигиена" на книжката "Червенобуз юнак")
Като огладнеят, всички
първо се измиват, знам.
Ала с мръсните ръчички
аз пък бързам все да ям.
Ох, какво ли да направя?
Откъде сапун, вода...
Винаги за тях забравям.
Сигурно е от глада!
- Мий се! – ми повтаря мама.
- Мий се! – тате ми реди.
Хигиена който няма,
си на здравето вреди!
- Ще се мия, обещавам!
Вече съм голям юнак.
Случи ли се да забравя,
значи пък, че съм глупак.
© Борко Бърборко All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много весели стихове пишеш! 