Мил спомен
smile1 и heartfel (Любомир Кирилов)
На кея самички седим за ръчички,
люлеем безгрижно крака.
Слънцето ярко припича ни жарко,
а аз се червя... ей така.
Прошепна ми нежно и някак копнежно:
"Ще дойдеш ли с мен на брега!"
А аз те прегърнах и ти отвърнах:
"Целуни ме! Тук и сега!"
Признавам, шокиран... и малко нервиран
останах във онзи момент...
Нали съм момченце, опитвах, изглежда
на мъж да се правя пред теб.
Но скромната мацка направо ме смачка –
поведе играта без свян!
Оказах се, Боже, в небраното лозе
и малко... обхвана ме срам.
“Не ми се срамувай, по мъжки флиртувай,
прегърни ме, че дъжд заваля!” -
възкликнах в премала - „Виж, роклята бяла
полепна по мойта снага!”
Ти… сякаш се спече, сакото съблече,
наметна ме... После с ръка
прегърна ме леко и тихо в ушето
прошепна ми стихче в дъжда.
Да, стихчето бяло - признание цяло,
оформено в мойта глава...
Не беше май стилно, но вярвай ми - силно
желаех да помниш това!
То явно сработи! И ти със охота
ми даде целувка! И страст
избухна в душите! И до днес сме честити
роби на Нейната власт!
© Валка All rights reserved.
