Oct 6, 2008, 6:42 AM

Милена

  Poetry » Love
1.3K 0 3
Ех, Милена, Милена,

за мен си като Елена,

за която копнея

и която като Амет ще възпея.

 

Ти си ангел от рая,

от когото силно желая

да открадна ключето

за вратата към сърцето.

 

Очите ти са сини като морето,

косите ти са златни като полето,

а лицето ти е на самодива,

която акъла ми е изпила.

 

Толкоз те жадувам,

че океана ще преплувам

веднъж да сънувам,

че цял ден те целувам!

 

Ти привлече вниманието мое

още от първия ден.

Дано в сърцето твое

има място за мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...