Oct 6, 2008, 6:42 AM

Милена

  Poetry » Love
1.3K 0 3
Ех, Милена, Милена,

за мен си като Елена,

за която копнея

и която като Амет ще възпея.

 

Ти си ангел от рая,

от когото силно желая

да открадна ключето

за вратата към сърцето.

 

Очите ти са сини като морето,

косите ти са златни като полето,

а лицето ти е на самодива,

която акъла ми е изпила.

 

Толкоз те жадувам,

че океана ще преплувам

веднъж да сънувам,

че цял ден те целувам!

 

Ти привлече вниманието мое

още от първия ден.

Дано в сърцето твое

има място за мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....